Мъжкият отбор на хандбален клуб „Чардафон“ спечели историческо трето място в първенството на „А“ РХГ. Играещият треньор Христо Йорданов и съотборниците му се записаха в летописите на габровския спорт, като донесоха първите медали от шампионата на мъжкия ни хандбал. При това „Чардафон“ се намести в тройката още при дебюта си в елитната група. С човекът основал ХК „Чардафон“ преди 4 години и върнал габровския мъжки хандбал в „А“ група след осем годишна пауза, разговаряме за изминалия успешен сезон и очакванията за новия. Той вече държи да бъде изписван като Христо Данаилов, използвайки презимето си, а не фамилията Йорданов, в знак на уважение и почит към своя баща, който си отиде от този свят през юни.
- Бронзови медали още при дебюта на мъжкия хандбален отбор в „А“ РХГ. От страни погледнато това е едно доста добро представяне. Ти как го оценяваш?
По-важното е отборът как го оценява. За всички това е едно много добро представяне. В началото започнахме мач за мач. Знаехме, че сме добър отбор, но не знаехме как ще изглеждаме, когато дойдат битките с по-сериозните съперници. Видяхме, че и срещу тях имаме положителни резултати. Леката горчилка, която остана е, че беше съвсем реално постижимо да играем финал в първенството. Смятахме, че имаме с какво да изненадаме състава на „Локомотив“ (Варна), и че можем да се представим по-добре от отбора, който достигна вместо нас до финала.
- Като върнеш лентата назад, има ли мач, за който съжаляваш, че не успяхте да вземете това, което трябваше?
Определено това са двубоите с отборите, които завършиха пред нас в подреждането. С „Добруджа“ в Добрич изиграхме едни пагубни мачове. В първия, според мен, а и не само по мое мнение, главни действащи лица бяха съдиите, докато във втория, може би под въздействието на това, което се случи в първия, сякаш не вярвахме, че можем да успеем и се представихме изключително слабо. Тогава нямаше никаква светлина в тунела и голяма част от състезателите бяхме дори на ръба да се откажем в най-важния момент, разочаровани от себе си. Все пак съумяхме да се възстановим и да спечелим в последствие бронзовите медали, които са много важни и престижни за нашия отбор.
- Как успя да сглобиш този боеспособен отбор и с какво привлече момчетата отвън да играят за „Чардафон“, след като е ясно е, че финансовият стимул тук не е фактор?
Една част от момчетата бяха жадни за изяви. Това са качествени състезатели, които обаче по една или друга причина не са попадали на отбор в подходящия момент, за да спечелят медал. С друга част от момчетата бях играл в отбора на „Фрегата“ (Бургас). След като спечелихме три шампионски титли поред, там малко неприятно в последния момент се обяви финансова криза и се започна пълно подмладяване. Възползвахме се от момента и привлякохме голмайстора Димитър Петков и емоционалния Стефан Кирилов. Така в правилния момент направихме правилните ходове и те ни доведоха до този позитивен завършек.
- Ще успееш ли да запазиш този състав и за новия сезон?
Мисля, че гръбнакът ще го запазим, защото той е изграден от състезатели, които са от Габрово и са с неизчерпаема енергия. Благодарение на тяхната енергия и аз се зареждам за работа. Аз обаче смятам, че не само трябва да запазим нивото, а трябва и да надграждаме. На този етап обаче това не се очертава, защото едно надграждане е свързано с финансиране. Ние вече показахме, че без финанси можем до някаква степен, водени от ентусиазъм, но нещата резонно стигат до една граница, която вече не можем да преодолеем. На всички е ясно, че са необходими средства за привличане на нови играчи, за по-добра подготовка и т.н. Тоест, нещата вече не зависят само от нас, що се отнася до това дали ще можем да скочим още по-високо. Нашата цел, разбира се, е да надградим и да гоним челно класиране.
- Има ли вариант да се откажете?
Ние показахме вече през последните няколко години, че дали имаме съмишленици в обществото или не, ние сме твърдо решени да ни има и да дразним очите и ушите на хората. Тук е момента да споделя за нещо неприятно, което сме свикнали да го пропускаме, защото се случва редовно с женския отбор на „Бъки“ през годините. С третото си място в първенството нашият отбор, както и този на вицешампиона „Бъки“, придоби правото да участва в европейските клубни турнири. Всяка година тези участия се отказват, за да не се утежняват бюджетите и защото ни е срам да поискаме повече средства, тъй като, видиш ли, другите клубове не искали и т.н. Мисля, че е нормално, когато един отбор заслужи правото да участва и да представи Габрово и България на по-голям форум, той да получи и възможността да премери сили с по-сериозни европейски отбори. Още повече, че не само в хандбала, а и в другите спортове, вече е видно как все сериозно се отдалечаваме от европейското ниво. Получава се едно сериозно разминаване – докато в Европа залагат на спорта и оценяват плюсовете, които носи той, при нас се случва точно обратното – ние сме все по-безразлични към спорта.
- Позитивното все пак е, че успяхте да заинтригувате хората и на всеки следващ мач в зала „Орловец“ имаше все повече публика.
Аз може би съм повлиян от това, което се случва в Европа, тъй като го следя постоянно, и за мен все няма да е достатъчно. Мисля, че момента, в който ще бъда щастлив, е ако видя залата пълна. Да, има нещо положително, но ние се надяваме нещата да се случват все по-добре и по-добре. Пробвахме варианти да заинтригуваме хората и не само с хандбал, защото съвременният спорт е и шоу, което трябва да се случва. През новия сезон ще се постараем да има още нещо интересно и нещата да продължават да се развиват в положителен аспект от гледна точка на зрителската посещаемост на срещите.
- Една от целите, с които мъжкия отбор влезе в „А“РХГ, бе да се запалят и по-младите момчета от клуба да се борят за място в първия състав и да усетят по-сериозния хандбал. Успя ли тази мисия?
Там отстъпихме. Имахме един прекрасен отбор, който направи едно много добро класиране на финалите на държавното първенство за юноши до 16 години, които се проведоха миналата година тук в Габрово. Аз много разчитах на тях, но вместо да се ентусиазират от доброто представяне на мъжкия тим, ефектът сякаш беше обратен. Все пак има изключения, но аз се надявах целият отбор да се запази. Има момчета, които тренират с ентусиазъм, има и такива, които тренират не с чак такъв ентусиазъм, а има и момчета, които ги загубихме. Сред последните имаше и доста талантливи, но, за съжаление, това са неща, които се случват. На Запад от 40 състезатели се надяват двама-трима да ги изградят за участие в мъжкия отбор, а ние се надяваме да вкараме всичките, защото нямаме възможност за голям подбор. Малък град сме и младите хора вече във все по-ранна възраст гледат да отидат на места с по-голяма перспектива за развитие. А аз мисля, че спортът е нещото, което може да ги задържи тук. Но дали това ще бъде осъзнато от хората, които разполагат с финанси…
- Какъв е бюджетът, с който ХК„Чардафон“ ще може да изиграе нормално сезон 2017/2018?
Нормално това означава да нямаме притеснения дали ще можем да проведем някой мач и дали ще пропуснем някое гостуване. През изминалия сезон нееднократно бяхме изправени пред такива дилеми – от къде да намерим пари, за да се състои дадена среща. Едно такова обезпечаване на клуба е в рамките на 24-25 хиляди лева. Тук включваме и подрастващите, като при тях разходите са по-малки. Надявам се има заинтересовани родители, които могат да помагат на отделните възрасти допълнително и това би облекчило бюджета на клуба.
