Традиционният турнир по вдигане на тежести в памет на габровската спортна легенда Михаил Петров тази година няма да се проведе. По традиция надпреварата трябваше да се състои в края на ноември, но президентът и треньор на СКВТ „Михаил Петров“ Румен Янчев съобщи, че през 2017-та турнир няма да има. Основната причина е в отношението към проявата и по-скоро липсата на такова от страна на Българска федерация по вдигане на тежести.
- Защо тази година няма да се продведе традиционният турнир по вдигане на тежести в памет на Михаил Петров?
Ако не се лъжа, направихме четири турнира, откакто аз поех нещата в клуба, и този трябваше да бъде петият. Четири години кметът на Габрово идва, за да открие турнира, и на мен ми ставаше адски неудобно в последните три издания на надпреварата, че нямаше един човек от Федерацията, да застане до г-жа Христова. Миналата година бях принуден да отида и да им се помоля да присъстват. Казах: „Кметът за пореден път ще открие турнира, почитаме едно голямо име в родните щанги, моля ви изпратете един представител на Федерацията, за да видят хората, че сте зад този турнир, зад клуба“. И пак не го уважиха. Нещата стоят така, че в нашата Федерация сме се разделили на наши и ваши. Стигаме до там, че аз не знам дали ще мога да поканя участници да вдигат в Габрово. Едините казват: “Ако дойдат тези – ние няма да присъстваме“. Други пък изчакват да видят дали Федерацията ще каже ОК на турнира. Ако е така – идват, ако не каже ОК – в последния момент се отказват и аз се чудя как да попълвам със състезатели. Това е страшно обидно! Не ми тежи да направя турнира. Турнирът е лесен за организация, защото имам зад себе си Община Габрово и никой не ми е отказал абсолютно нищо. Има си създадена организация, която е проигравана многократно, има и награден фонд. От мен се изисква само да осигуря спортно-техническата част, което не е трудно. Но когато срещаш неразбиране във Федерацията и в клубовете – всичко се обезмисля. Предпочитам да не го правя, отколкото да направя един лош турнир, без участници. Какво ми даде индикация за ситуацията? Всяка година ние участваме на един турнир в Русе, който се провежда през месец май. Тази година не бяхме поканени, защото сме от „врага“. Дадох си сметка, че те няма да дойдат и на нашия турнир. Стигна се до там, че по-миналата година имаше десетина човека от Федерацията на техния турнир, а нас дори ни пропуснаха и не ни съобщиха, че участваме там. Изобщо едни такива грозни неща. Просто не исках да направя турнира в този му вид.
- Тоест, липсата на отношение от страна на федерацията и някакви вътрешни борби са основната причина да го няма турнир „Михаил Петров?
Абсолютно! Моето лично мнение е, че в момента ръководството на Федерацията изобщо не го интересуват щангите. Ама изобщо! Да си позволиш ти да затриеш готови състезатели от Сливен и други места само и само защото са против този начин на работа във Федерацията и против този начин на изразходване на средства – това е престъпно. Ако те мислят за щангите – това няма никога да го направят. Ето го тук и примера с нашия турнир – ако смятат Габрово за център, който е създал такива състезатели, поне ще дойдат да засвидетелстват някакво внимание, за да продължи да се развива този спорт в града. Утре аз като отида някъде да поискам нещо за клуба ще ми кажат: „Чакай бе, на твоя турнир един човек от Федерацията не дойде. Кой те брои изобщо за клуб?“. И ще бъдат прави хората най-вероятно. Искаме да се променят нещата. Стига са участвали на общи събрания 56 клуба, а на състезания – 26. Сега Министерството на спорта иска 10 участници, за да ги финансира, и стигаме до там, че идват на състезания от разни клубове, които не сме ги виждали, теглят ги на кантара, не участват в състезанието, под предтекст, че човекът се е контузил на загрявката, но си го броят за участник, и така. И това Федерацията го вижда, но всичко се неглижира и изобщо не ги интересува. Нямаме национален отбор, нямаме гарнитури и резултатите при мъжете са трагични.
- На този мрачен фон тогава, какво е бъдещето на традиционния турнир в памет на най-големия габровски спортист?
Бъдещето е свързано с промяна на Фдерацията. Когато върви спортът, ще върви и турнирът. За да се проведе и тази година, трябваше да направим една двустранна среща Габрово – Сливен. В най-добрия случай и Кнежа, примерно. Този нямало да дойде, онзи нямало да дойде, нарочно не дават заявки, защото те минават през сайта на Федерацията, а пък идват да участват и уж го решили в последния момент… Изобщо никакво уважение към организацията и към турнира. Догодина сигурно ще се опитаме да го направим. Пак казвам, лесен е за организиране, но при това отношение…Тук се сещам и за още нещо – ами поне приятелите и познатите на Мишо Петров могат да дойдат в залата и да му засвидетелстват така някакво уважение. Айде, младите не го познават, не знаят какъв е и какво е постигнал, а пък и не ги интересува особено, но поне тези, които са вдигали заедно с него и които са от неговото поколение, можеха да уважат турнира в негова памет, а не да гледаме едни празни трибуни в залата. Мисля, че и четирите турнира, които минаха, си бяха на ниво и имаше какво да се види. Спортните прояви сякаш се неглижират и излиза все едно си ги правим за нас. А аз лично правя този турнир в памет на Мишо. И сигурно пак ще го направя, нищо че в момента съм леко раздвоен. Вероятно догодина пак ще го организираме, но може би в друг вариант, за да не сме зависими от Федерацията. Как точно – ще преценим.
- Спомням си, че първите му издания бяха уважени от куп олимпийски шампиони, Наим Сюлейманоглу също идва в Габрово…
Ето още един пресен пример, като спомена Наим. Не знам кой от Федерацията е бил в Турция на погребението на Наим, но никой не излезе с официално съобщение да каже примерно: „Наим беше наш състезател. Благодарим ти, Наим. Знаем как стана Наум, за което ти се извиняваме и ти прощаваме абсолютно всичко“. Никой не излезе да го каже, а смятам, че това беше задължително за президента на нашата Федерация. Отношението обаче го няма. Не е само това. Значи можеш да имаш време да ходиш на състезание с гълъби, да се снимаш в кръчмите с цървули – знаят, кои визирам – а да нямаш време да отделиш половин час за церемония на един турнир.
- В края на годината е време за равносметки. Въпреки всичко, ти продължаваш да работиш за щангите и си събрал в клуба едни добри деца, които участваха в състезанията от вътрешния календар. Каква е оценката ти за представянето им през годината?
Най-важното е, че ни броят за център. Участваме и бяхме на крачка от това да имаме представител на международно състезание. Продължаваме да работим. Аз съм тук, за да може като се променят нещата в малко по-добра насока в Габрово да има щанги. Защото ако ги закрием сега – всичко ще приключи. Трябва да има някой, който да се занимава, за да не късаме пътеката. Това е. Иначе годината не беше лоша. Децата се представиха прекрасно на личното първенство. Събрал съм едни нелоши момчета и ще продължаваме да комплектуваме отбора. Едни идват, други си отиват и това най-тежи в нашия спорт, защото никой не е женен за щангите, но вече съм притръпнал към тези неща.
