Община Габрово

Общински спортни имоти

Филип Петров: Ако можеш да раздадеш положителна енергия на хората, няма причина да не го направиш

Zumba 82Третото издание на зумба фитнес маратона „Габрово се смее, зумба да живее“ се проведе в събота и събра над 20 лицензирани инструктори от всички краища на страната и чужбина и множество любители на танците, които се забавляваха повече от 2 часа в ритъма на латино музиката на площад „Възраждане“. Основен организатор на тази вече традиционна за града ни проява е лъчезарният Филип Петров.

Той е роден и израснал в Габрово, син на поета Емил Розин. През годините е работил като аниматор с български и чужди туроператори, а в последствие се запалва по световната танцова мания зумба и от 2012-а е лицензиран инструктор. От шест години Филип живее и работи в Дрезден, Германия, където води класове по зумба и организира събития. Благодарение на него много германци вече могат да танцуват и български хора.

Първият маратон, който Филип организира у нас с помощта на Гергана Начева от Казанлък, се проведе през август 2016-та на едно емблематично за всички българи място – в подножието на Шипка. В емоционалното събитие тогава се включиха множество участници и инструктори от цялата страна, дори и колеги на Филип от Румъния. В последствие проявата се разви, пренесе се на площад „Възраждане“ и вече трето лято поред Габрово се превръща за ден в национален зумба център.  

- Добре дошъл отново в Габрово, Филип. Как се чувстваш, когато се прибираш у дома?

-Чувството е много специално. Любим град, роден град. Аз доста години вече живея навън - от 14 години съм аниматор, а от 6 години живея в Германия, и всеки път, когато си идвам, изпитвам страхотна емоционална тръпка. Още по-хубаво е, когато с всяко следващо прибиране виждаш, че родният ти град инфраструктурно добива все по-привлекателен облик. Вижда се, че се случват добри неща, които по една или друга причина в годините преди са били пропуснати.

- Виждаш отново приятелите си и това предполагам е също доста зареждащо за теб?

-Уникално зареждащо е и ме държи поне половин година. После тичам пак обратно. 

51395689 10155759754791126 2531041858373550080 o

- Разкажи ни, с какво точно се занимаваш в Германия?

-Всичко започна още по времето, когато бях в ансамбъл „Габровче“, а после и в „Сивек“. Заобичах много танците, като същевременно тренирах и футбол. Смяха ми се тогава, че ги съчетавам, но аз изпитвах увлечение и към двете неща. Явно съм взел фитнеса от футболните тренировки, а танците от фолклора ни и това ме е насочило към зумбата на по-късен етап. Като аниматор в последствие в България, Гърция и Египет се срещнах с различни хора и култури. Важно беше да представям фирмата, за която работя, по един добър начин и съответно да се доказвам постоянно пред хора, които се сменят всяка седмица – в дневни активности, вечерни активности и шоу програми. Всичко това ме изгради и дойде подходящият момент, в който имах възможността да се лицензирам като зумба инструктор. Така след 12-13 години прекарани като аниматор реших да замина за Германия и да се занимавам изцяло със зумба фитнес. Приеха ме в първото студио и започнах да водя тренировки. На първата имаше 10-15 човека, в последствие бройката се увеличи до 30-40. Година и половина-две работих в различни студия, след което започнах индивидуално – наемам зали, в които хората идват конкретно при мен и аз водя зумба занимания. След първата година реших, че трябва да покажа на хората, че съм там специално за тях и да ги накарам да се почувстват малко по-различно. Така се стигна и до първото зумба парти с 20-30 човека. Видяхме се, празнувахме, танцувахме и се веселихме типично по наш български стил, който, оказа се, германците много харесват, независимо че ги смятаме за по-хладни хора. Оказа се, че са топли, гостоприемни и обичат хората, които са с отворено сърце към тях. В началото обаче беше много трудно, защото никой не ме знаеше какъв съм. Бих го определил като най-хубавия период в живота ми, в който трябваше да стискам зъби и да докажа, че мога да бъда себе си и да създам нещо сам.

51052050 10155759896026126 2535482626924347392 o

- Кога точно започна да се занимаваш с анимация?

2001 година беше първият ми сезон като аниматор в Гранд хотел Варна, на който мениджър беше настоящият кмет на морската ни столица Иван Портних. Там бях две години, след това започнах работа за Некерман във „Фън пойнт“ – една фирма, в която обслужвахме германски туристи. Аз немски език не съм учил и всичко, което знам съм го усвоил в процеса на работа, по слух.

- А кога дойде моментът, в който реши, че зумбата е твоето нещо?

На 21 април 2012 година се лицензирах и на 10 януари 2013-та заминах за първи път за Германия за три месеца. Исках да видя как е там и на какво ниво са нещата. Това беше година и половина след като започнах да се занимавам по-активно със зумба. След три месеца се върнах, изкарах си последния сезон като аниматор и заминах отново за Германия, този път за постоянно. От 2013-та до момента съм в Дрезден.

51737810 10155759750541126 155929642379771904 o

- С колко човека работиш в момента?

С около 50-70 човека седмично. Имам четири класа с около 15-20 човека на клас. Използвам и различни възможности да участваме където може с импровизации – на центъра, на площада и т.н. Организирам и зумба партита. След няколко години реших, че има и още нещо, което мога да покажа на хората, освен традиционните занимания в залата. През 2016-та за първи път заведох моята група на българското Черноморие и от тогава това стана традиция. Всеки път когато идват в България се стремя да им покажа нещо, за да могат да се докоснат повече до нашата хубава страна, с която аз се гордея. Всички в Германия знаят, че съм българин и чувам постоянно „Der bulgare“(смее се). Стремя се да съм честен, почтен и не пестя усилия. Сещам се за един уъркшоп на фолклорни танци, който правих на едно доста мащабно събитие. Хората просто не усетиха как за един час с една нашенска ръченичка, хоро и малко позитивна енергия се поизпотиха, хареса им и разбраха за България. 70-80 човека, които може би ще дойдат у нас да си почиват и вече знаят, че българите не са онази крадлива група, с която ни асоциират, за съжаление, а че сме хубав и трудолюбив народ.

ZUMBA 5

- Преди 4 години реши да направиш първото зумба парти и у нас – на Шипка. Как ти дойде тази идея, която в последствие се разви в маратона „Габрово се смее, зумба да живее“?

Когато се лицензирахме в София бяхме 50 човека, а обучител ни беше Херман Мело от Колумбия - един от двамата най-атрактивни и най-търсени зумба инструктори в Европа. Той поиска всеки от нас да сподели едно свое желание. Моето беше да се развивам в зумба и един ден да се съберем всички – Херман и новолицензираните инструктори, заедно с нашите ученици, на едно много специално място – Шипка. Минаха няколко години след това и Гергана Начева от град Казанлък и Поли Василева от Пловдив ме подтикнаха да осъществя тази моя мечта. Не беше нужно много време да мисля и нещата се случиха много набързо. Когато човек желае нещо – то лесно може да се осъществи. Нямаше никакви колебания в мен – син на поета Емил Розин (баща ми е роден в град Шипка), майка ми – учителка, габровец… Просто тичаш към върха и не се замисляш, както се казва. И така, събрахме се доста хора, колеги го подкрепиха и събитието се случи. Беше много зареждащо. След това се качихме до монумента и всеки се почувства специално. Хората казаха: „Филип, догодина сме пак тук“. Слязох в Общината в Габрово без да познавам никого. Обърнаха ми внимание, изслушаха идеята ми и нещата се случиха по най-бързия начин, без никакви спънки. Когато човек има идеи и иска да направи нещо позитивно, не вярвам, че ще има много хора, които да го спират. Аз така мисля. Първият зумба маратон в Габрово беше в 11 часа по обед на 12 август 2017-та и беше адска жега, но нямаше никакъв проблем и това не отказа хората. След това го направихме миналата година за първи път на голямата сцена и беше много хубаво. Е, нямаше осветление, бях го пропуснал, но тази година имаше. Общо взето с всеки изминал път проявата се развива. 90 процента от инструкторите, които бяха на Шипка първия път, участваха и сега. Някой пък просто не можаха да дойдат, защото е разгарът на сезона. Мисля, че тази година беше супер емоционално, с много позитивна енергия. Всеки един го почувства. Имаше и такива, които не са танцували, а просто стояха отстрани, но бяха засмени, усмихнати и положителни. А тази емоция, когато можеш да я раздадеш – няма причина да не го направиш.

Zumba 166

- Предполагам възнамеряваш да продължиш тази зумба традиция в Габрово?

Разбира се, да сме живи и здрави само. Бих се радвал ако успеем още да го популяризираме в училищата преди децата да излязат във ваканция. Да знаят, че през август това нещо ще се случи и който е в Габрово да вземе участие в него. Аз видях тази година толкова много деца, които гледаха инструкторите на сцената, танцуваха и се забавляваха. Това ми напълни душата. Значи има смисъл това, което правим – да потанцуваме, да се повеселим и да се заредим малко енергия. Няма вход, няма какво да се плаща има само положителна емоция. Идеята е, когато човек чуе за зумба маратона да си каже: „Ей, това е нещо хубаво, там се чувствам приятно, ще отида“.

Zumba 104

- Зумба очевидно вече е твой начин на живот. Колко важно е да се движим?

Най-важно е по някакъв начин да избягаме от ежедневието, което ни натиска. Човек просто трябва да отдели поне един час в седмицата за себе си. Не е задължително да бъде зумба.  Може да е фитнес, може да е тичане, народни танци и т.н., може дори само да отиде да се разходи някъде и да остане насаме със себе си. Може да пробва и с активен спорт. Тук е важно да отбележа, че в Габрово вече има и лицензирани инструктори по зумба, които станаха такива точно покрай това събитие. Важно е да намираме време да релаксираме и регенерираме, а това със седене вкъщи по диваните, пред телевизора или компютъра не става. За зумба фитнес мога да кажа само, че той променя начина на живот, дава емоция, много позитивизъм и нови приятелства. Развива те и физически, и ментално. В основата на всичко обаче е желанието на човек да направи нещо за себе си. Не да мрънка, не да бъде негативен, а да потърси промяната.

Zumba 185

- Теб лично какво те мотивира?

Мотивира ме българският дух, който нося. Мотивира ме това да знам, че родителите ми, семейството ми и всички приятели могат да бъдат горди с мен от това, което съм и правя. Да успявам да събирам хората заедно, да сплотявам, да създавам нови запознанства и приятелства – това ми носи огромна радост. Юлия, моята любов, която ме подкрепя всеки един момент, както и моето зумба семейство в Германия и България.

Zumba 195

    archive